„ДУРНОЙ СОН”
Константин Дмитриевич Бальмонт (1867-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МРАЧЕН СЪН
Помислих, че Русия аз не съм напускал
и че промени пред Русия не стоят.
И гълъби си има. И змии изкусни.
И много вълци. И затвори редом бдят.
Калта на „Ревизор”. И гоголевски ужас.
И Глеб Успенски жив е. Жив е и Шчедрин.
Понякога пожар ще блесне, вече нужен,
и пак ще падне вдън земята беден син.
Там зад прозореца крещят. Пожар! Гориме!
Нечакан гост пристига. Този син мундир!
Учтив човек. Любезен, истински активен.
От ваште дневници ще си направи пир.
На версти сто кръжат неправди, спор, зулуми
и на хиляда врат обида и беда.
Бръмчат като мухи досадни празни думи.
И кръв тече безчет. Сълзи – като вода.
Ударения
МРАЧЕН СЪН
ПомИслих, че РусИя Аз не сЪм напУскал
и че промЕни пред РусИя не стоЯт.
И гЪлъби си Има. И змиИ изкУсни.
И мнОго вЪлци. И затвОри рЕдом бдЯт.
КалтА на „РевизОр”. И гогОлевски Ужас.
И ГлЕб УспЕнски жИв е. ЖИв е и ШчедрИн.
ПонЯкога пожАр ще блЕсне, вЕче нУжен,
и пАк ште пАдне вдЪн земЯта бЕден сИн.
Там зад прозОреца крещЯт. ПожАр! ГорИме!
НечАкан гОст пристИга. ТОзи сИн мундИр!
УчтИв човЕк. ЛюбЕзен, Истински актИвен.
От вАште днЕвници ште си напрАви пИр.
На вЕрсти стО кръжАт непрАвди, спОр, зулУми
и на хилЯда врАт обИда и бедА.
БръмчАт катО мухИ досАдни прАзни дУми.
И крЪв течЕ безчЕт. СълзИ – катО водА.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Бальмонт
ДУРНОЙ СОН
Мне кажется, что я не покидал России,
И что не может быть в России перемен.
И голуби в ней есть. И мудрые есть змии.
И множество волков. И ряд тюремных стен.
Грязь „Ревизора” в ней. Весь гоголевский ужас.
И Глеб Успенский жив. И всюду жив Щедрин.
Порой сверкнет пожар, внезапно обнаружась,
И снова пал к земле земли убогий сын.
Там за окном стоят. Подайте. Погорели.
У вас нежданный гость. То – голубой мундир.
Учтивый человек. Любезный в самом деле.
Из ваших дневников себе устроил пир.
И на сто верст идут неправда, тяжба, споры,
На тысячу – пошла обида и беда.
Жужжат напрасные, как мухи, разговоры.
И кровь течет не в счет. И слезы – как вода.
ДУРНИЙ СОН (вільний переклад, перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Мені здається, я не залишав Росії,
Здається, не могло в Росії бути змін.
І голуби в ній є. І мудрі є в ній змії.
І безліч є вовків. І ряд тюремних стін.
Бруд „Ревізора” в ній. Всі гоголівські жахи.
Успенський Гліб живий. Всюди живий Щедрін.
Часом блисне пожеж раптовість десь над дахом,
І знов впав до землі її убогий син.
Там за вікном стоять. Подайте. Погоріли.
У вас нежданий гість. Блакитний то мундир.
Він дуже чемний пан. Люб'язний і доцільний.
З щоденників твоїх бенкет він спорудив.
І на сто верст бредуть неправда, тяжба, горе,
На тисячу – пішли образа і біда.
І мухами дзижчать даремні всі розмови.
І кров тече рікой. І сльози – як вода.
---------------
Руският поет-символист, литературен критик, публицист и преводач Константин Балмонт (Константин Дмитриевич Бальмонт) е роден на 3/15 юни 1867 г. в с. Гумнишчи, Владимирска губерния, в дворянско семейство. Първите му отпечатани стихотворения са в сп. „Живописное обозрение” през 1885 г. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1886-1887 г.), но е изключен за участие в студентски вълнения. През 1906 г. емигрира във Франция, през 1913 г. се връща в Русия, но скоро отново напуска страната. Автор е на над 35 стихосбирки, между които „Сборник стихотворений” (1890 г.), „Под северным небом” (1894 г.), „В безбрежности мрака” (1895 г.), „Тишина” (1898 г.), „Горящие здания” (1900 г.), „Будем как солнце” (1903 г.), „Только любовь” (1903 г.), „Литургия красоты” (1905 г.), „Фейные сказки” (1905 г.), „Злые чары” (1906 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Жар-птица” (1907 г.), „Песни мстителя” (1907 г.), „Три расцвета” (1907 г.), „Хоровод времён” (1909 г.), „Зелёный вертоград” (1909 г.), „Звенья. Избранные стихи. 1890-1912” (1913 г.), „Белый Зодчий” (1914 г.), „Ясень (Видение древа)” (1916 г.), „Сонеты Солнца, мёда и Луны” (1917 г.), „Перстень” (1920 г.), „Семь поэм” (1920 г.), „Солнечная пряжа” (1921 г.), „Гамаюн” (1921 г.), „Дар земли” (1921 г.), „Светлый час” (1921 г.), „Песня рабочего молота” (1922 г.), „Марево” (1922 г.), „Под новым серпом” (1923 г.), „Моё – ей (Россия)” (1924 г.), „В раздвинутой дали” (1929 г.), „Соучастие душ” (1930 г.), „Северное сияние” (1931 г.), „Голубая подкова” (1937 г.), „Светослужение” (1937 г.) и др., на 20 книги с проза, на книги с мемоари, филологически трактати, историко-литературни изследвания, критически есета и с преводи от над 15 езика. Живее в различни страни, сътрудничи на литературни издания във Франция, Германия, България, Литва, Латвия, Полша, Чехословакия, Естония, Италия, САЩ и др., чете лекции в Сорбоната, обикаля света. През 1929 г. живее в България и превежда български народни песни, които издава през 1930 г. в книгата „Златен сноп на българската поезия” („Золотой сноп болгарской поэзии”). Умира в предградието на Париж Нуази ле Гран на 23 декември 1942 г.